Друг върос е, че да излъчваш "Комици" в рамките на "Мюзик айдъл" е все едно да налееш чаша вода в кана вода, но както и да е. Днес (дори и в момента), когато съвестно гледам "Айдъл", неволно се запознах и с едно издание на предаването "Комиците", което ме изпълни със злорадство. За пореден път се затвърди убеждението ми, че актьори без сценаристи са кръгла нула и жалка картинка. С неудоволствие го правя (поради вродената си антипатия към Слави Трифонов - антипатия на гражданин къмто селянин, когато вторият претендира да бъде първия), но трябва да отдам дължимото на сценаристите на "Шоуто на Слави", благодарение на които Любо Нейков е това, за което все още го мислят и за което му се радват. Кръстю Лафазанов отдавна е доказал, че сам по себе си, ако някой интелигентен драматург не го сложи в роля, е трагичен. А Христо Гърбов отново не си е дал труда да си научи репликите. Иначе той единствен има конвертируем капитал - просто се е родил смешен и е смешен, независимо от това какво прави и какво говори. Но не може да обясни как го постига.